Думата „Апокалипсис“ идва от гръцката дума apocalupsis, която означава „откриване, разкриване, сваляне на покривалото“. Извън специфично библейския смисъл, терминът „апокалипсис“ често се използва, за да опише последните времена като цяло, или по-точно, за края на последните земни дни. Събития, които се случват в последните времена като второто идване на Христос и битката при Армагедон (виж стат. „Армагедон“), понякога се наричат Апокалипсис. Според Библията Апокалипсисът ще бъде окончателното откриване на Бог, Неговия гняв, правосъдие и в крайна сметка, Неговата любов. Исус Христос е върховния Апокалипсис“ на Бога, тъй като Той ни откри Бога (Йоан 14:9; Евреи 1:2)1 Терминът „Апокалипсис“ е алегория на последните дни и катаклизми преди края на света. Представите за този край съпровождат историята на човечеството и са свързани с различни откровения, видения и пророчества със символни образи, сцени и числа. За да могат да бъдат разбрани, те трябва да се „преведат“ отново, правилно да се разтълкуват идеите и да се влезе в реалния смисъл на техните послания. Привидният триумф на злото (бедствията, катастрофите, терорът), казва М. Елиаде, е образувал един апокалиптичен синдром, който е трябвало да предшества завръщането на Христос в Милениума. Едни от най-древните пророчества за края на света са тези на друидите, които казвали (по думите на Страбон), че на земята „един ден ще царстват само огъня и водата“. Според пророчествата в келтската митология за края на света, последните дни ще са съпровождани от смесване на сезоните, злоба и поквара на хората, упадък на класите, морала и т.н. В Библията краят на света е описан в 13-та глава на Новия Завет и по-точно в „Откровение на Йоана“, известна повече като „Апокалипсис“. В нея се разказва за последната война със Злото в образа на „Звяра“ и Антихриста, което ще бъде победено от Агнето (Христос). Откровението на Йоан е записано през І в. и се основава на виденията му, които имал на остров Патмос, където бил заточен, поради отказа да се поклони пред образа на император Домициан. Тези видения са оформени в библейското повествование така: „И ВИДЯХ ЗВЯР, КОЙТО ИЗЛИЗАШЕ ОТ МОРЕТО, И ИМАШЕ ДЕСЕТ РОГА И СЕДЕМ ГЛАВИ, И НА РОГОВЕТЕ МУ ДЕСЕТ КОРОНИ, И НА ГЛАВИТЕ МУ БОГОХУЛНИ ИМЕНА. … И ПРИНУЖДАВАШЕ ВСИЧКИ И МАЛКИ И ГОЛЕМИ, БОГАТИ И СИРОМАСИ, СВОБОДНИ И РОБИ, ДА ИМ СЕ ТУРИ БЕЛЕГ НА ДЕСНИЦАТА ИМ ИЛИ НА ЧЕЛАТА ИМ, ЗА ДА НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА КУПУВА ИЛИ ПРОДАВА, ОСВЕН ОНЯ, КОЙТО НОСИ ЗА БЕЛЕГ ИМЕТО НА ЗВЯРА, ИЛИ ЧИСЛОТО НА НЕГОВОТО ИМЕ“.... („Откровение на Св.Йоан“, 13:1, 16, 17)

„Звярът“ е един от централните фигури на библейския Апокалипсис и символизира огромното богохулство, измамата, сатанисткия принцип на голямата колективна заблуда, която съпътства историята на човечеството. Според Georges Casalis, „Звярът“ е Драконът и античната Змия, които са Дяволът и Сатаната, проявени на земята чрез животни, надарени със сила от тях, пред които хората се прекланят под една или друга форма… От историческа гледна точка образът на ранения Звяр отвежда към разклатената Римска империя и вероятно към самоубийството на Нерон. От друга страна, Звярът символизира враждебната държава, която е враг на Христос и на неговия Народ. Седемте глави на апокалиптичната Хидра, рогата й символизират огромната сила, а десетте корони олицетворяват лъжливата царственост на този Антихрист.

М. Елиаде казва за Антихриста и за края на света, че това напомня древния мит за борбата между Бога и Дракона, която се състояла преди Сътворението и щяла да се проведе отново на Края. И допълва, че: „Когато Антихристът престане да бъде смятан за лъжлив Месия, царуването му ще представлява пълно преобръщане на обществените, моралните и религиозните ценности – с други думи: завръщане към Хаоса“. Тълкуването на странната комбинация от трите шестици, знак на числото на Звяра, се прави единствено на базата на следния откъс в Откровението: „ТУКА Е НУЖНА МЪДРОСТ; КОЙТО Е РАЗУМЕН НЕКА СМЕТНЕ ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА, ЗАЩОТО Е ЧИСЛО НА ЧОВЕК; А ЧИСЛОТО МУ Е ШЕСТСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ.“ („Откровение на Св.Йоан“, 13:18) Очевидно, тройното повторение на числото 6 е код и не е случайно, а съдържа важна информация или предупреждение. Някои изследователи твърдят, че трите шестици предполагат влияния, идващи от трите измерения на всемирното сътворение. Те са на мнение, че тройното повторение на 6 представя процеса на Сътворението в три плана – Физически, Умствен и Духовен (физическо, астрално и духовно тяло). Съществува и тезата, според която 666 указва времето на раждането на Антихриста и появата му сред хората. Кабалистите казват, че това е трябвало да стане или през 1971 г., или точно в 6 часа на 6-ия ден в 6-ия месец на 1998 г. Нумеролозите, чрез изследване на имената, се опитват да докажат, че Антихристът се е явявал многократно в образите на известни исторически фигури – Атила, Нерон, Лутер, Наполеон, Хитлер, Сталин, Мао Цзе Дун и пр.

Шестицата, като съставна част от „страшното число“, е богата на окултен, религиозен и традиционен символизъм. Например, трите шестици се разглеждат и като „Слънчево число“, тъй като представлява сбор от числата от 1 до 36, използвани в т.нар. Магически Слънчев Квадрат. От друга страна, шестицата е символ на Сътворението, но и на греха, посредник между Принципа и Проявлението. Известни психолози са на мнение, че „страхът от Числото на Звяра прилича повече на колективен комплекс за Вина“. Според тях той води към миналото на човечеството, свързано с много стари грехове и идеята за Планетната Карма на Земята. Възмездието вследствие на това придобива конкретно измерение чрез Сатаната – събирателен образ на низшите човешки страсти и страхове…

 По книгата ми „Символи, мистика и реалност”©2024, 490 стр. Повече символни образи и понятия виж в книгата.