БИБЛИЯ

Всяка религия си има своето Свещено писание. Различните религиозни групи включват различни книги в своите библейски канони в различен ред. Писанията понякога разделят, съединяват или включват допълнителен материал в каноничните книги. За християнството Библията е Свещена книга – едновременно историческо повествование, творение на вярата и законите. Според теолозите „Тя дава основите на многобройни области на познанието и съдържа хиляди житейски правила за различни житейски ситуации“.

Нашата Библия представя целия текст на Светото Писание – книгите на Стария и на Новия Завет, а Евангелие са книгите само на Новия Завет. (В. Гитт)

Библия (от гръцки: βιβλία – книга) е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени най-напред в юдаизма и впос-ледствие в християнството. Християнските Библии варират от 66 книги в протестантския канон до 81 книги в канона на Етиопската православна църк-ва. Основата на европейската цивилизация, чиито приемници сме ние се базира на древно-гръцката демокрация, римското право и на юдеохристиянския монотеизъм (единобожие). Пос-ледният е тясно свързан с идеята за свободата – преди всичко като нравственоприлож-на категория.

За нас представлява по-голям интерес присъствието и осмис-лянето на понятието свобода в Библията. Тази свобода „обос-новава и легитимира трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям. (По https://www.pravoslavie.bg/) Юдаизмът „дал на християн-ската църква не само алегори-чески метод за тълкуване на Светото писание, но и модел за историзиране на празниците, както и символите на космическата религия.

„Християнството, като верен и наследник на юдаизма възприема линейното време на историята: Светът е бил сътворен само веднъж в историческото Време и ще има само един Страшен Съд“ (според М. Елиаде).

Интересно е, че Библията е писана в период от повече от 1500 години. През вековете тя е съставяна, писана, дописвана и преработвана по различно време от около 45 автори с различен произход. Отделните части на Писанието са въз-никнали на различни места – в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в двореца (Даниил), по време на път (Лука), на заточение (Йоан) и т.н. Според изследванията най-рано е напи-сан т.нар. „Апокалипсис“. Това е последната глава на Новия Завет, озаглавена „Откровени-ето на Йоана“. Създадена е необходимата около 68-69 г. от .н.е., скоро след смъртта на Нерон.

Християнската Библия се със-тои от две части – „Нов“ и „Стар Завет“, съдържа общо 783 137 думи и 3 566 488 букви (според King James Version). Пълнотата на идеите в Библията е всеобх-ватна, а тематиката – единна и смислово свързана, въпреки различните обществени слоеве, от които произлизат авторите й. Светото писание и творено и преправяно от 60 поколения от- както се е появила. Независимо, че Библията е еврейска по своята същност и произход свещена книга, тя е включена в състава на християнския канон като боговдъхновена. Еврейският бог Йехова /Яхве/ е адаптиран в Християнството като Бог Отец. В състава на християнското вероучение са включени основните постулати на юдейската религия и представата й за създаването на света и човека от Бога...

Библията е изпълнена със скрити символи, архетипови образи, числа, знаци и иносказателни понятия. Те предават духовни, философски и мистични послания. Християнските мистици, окултисти и кабалисти вярват, че цифрата на всеки номериран стих носи тайно значение. Неговото послание може да се открие чрез нумерологични методи и разтълкуване на числената стойност на буквите. Някои от най-известните примери са:

● Числото 666 – появява се в Откровение 13:18 и се свързва с Антихриста. Интересно е, че в някои ръкописи числото е 616.

● Числото 7 е символ на съвършенство и завършеност. Сътворението за 7 дни, 7 църкви в Откровение.

● Числото 40 е знак за изпитания и пречистване (40 дни на потопа, 40 години в пустинята, 40-дневен пост на Исус).

● Дървото на Живота е метафора на живота и познанието. В Битие то е символ на избора между духовното км безсмъртие и знанието за доброто и злото. Кабалистите ги свързват със Сефиротите на Кабала и Дървото на Живота.

● Змията в Едем /Раят/, която в традиционното християнство е символ на Сатаната, в езотериката тя олицетворява знание и пробуждане (напр. енергията кундалини в индуизма).

● Исус като „Камък“, наречен „крайъгълен камък“ в Матей 21:42. Това символично значение на Христос се използва в масонството и алхимията като символ на трансформация.

●Ковчегът /Кивота/ на Завета, освен че носи плочите с Десетте заповеди, той е символ на Божието присъствие и силата на свещеното знание.

● Гълъбът със зехтиновата клонка символизира Светия Дух, мирът и новото начало / когато носи клонката на Ной след потопа (Битие 8:11)/.

● Рибата (ΙΧΘΥΣ) е използвана като таен знак сред първите християни. Гръцките букви означават „Исус Христос, Божи Син, Спасител“.

● Вратата и тясната пътека „Аз съм вратата“ (Йоан 10:9) е олицетворение на Исус като единствен път към спасението.

● Исус е наречен „Агнецът Божий“ в Откровение и Евангелията, където символизира жертвоприно-шение и изкупление….