ВЯРА - душевно убеждение и доверие в духовна реалност

Всеки има вярвания за живота и света, в който живее. Вярата, като присъствие и понятие, е присъща на човека и съществува под различна форма от най-дълбока древност. Много общества и цивилизации са ни оставили доказателства за своите системи от вярвания в психологично и духовно измерение. Вярата е състояние на ума, когато приемаме нещо за истина, дори и да не сме 100% сигурни или не можем да го докажем. Тя е твърде широко понятие и включва „схващания, които отричат измерението на съществуване отвъд този свят“. Взаимно поддържащите се вери обикновено образуват системи от вярвания, които биват религиозни, философски, идеологически и др.

Субективното, личното отношение към вярата в нещо е не само определено знание, умение или убеждение, но и вътрешно желание на душата. Известният американски есеист и журналист Хенри Менкън определял вярата като „нелогично убеждение, че ще се случи невъзможното“. Според учените вярата е възприемане от ума на една предполагаема истина.

Понятието ,,Вяра‘‘ има няколко значения. Вяра в хора или Вяра в определена философия. Другото определение за вяра и значение е Библейското. Различните народи имат и различна религия. Тяхната вяра в Бог крепи и развива стремежа към добро и хуманно отношение в хората. Хората винаги са вярвали или боготворели всичко: слънце, богове, богини, познания и схващания за добро/зло, свещено, еретично и т.н... Независимо от доказателствата на човешкия опит с духовното – обективни, реални или резултат от разказите на хората, „Всеки човек има нужда да вярва. Това, което ще го направи пълноценен е той да вярва в собствените си сили и в силата на Бог…“

Да вярваш и да се надяваш на нещо означава да го желаеш и обичаш, да вложиш сърце и душа в него. „Вярата, ако остане само в сферата на познанието и убежденията, а не се оплоди в живот на послушание и добри дела, каквато е изричната Божия Воля, то такава Вяра няма никаква стойност, защото липсва покритие между Думи и Дела. Такава Вяра в крайна сметка е лицемерие. Искрената вяра трябва да ни подтиква към сериозни действия.“ Християнската Вяра е възприемане истинността на божественото откровение и на ученията, които то проповядва. Общото между тълкуванията на вярата е, че става въпрос за увереност и убеденост в една допустима за ума истина.

Библейската дефиниция за Вяра е, че „тя е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“(Евреи 11:1). От друга страна „Каноничната вяра е разумност, а да си разумен е по-драматично отколкото да си луд. В този аспект тя е равновесието на човека, носен от побеснели коне, който от време на време сякаш се накланя и залюлява, но във всяко свое движение успява да запази величието на статуя и прецизността на часовник...“. Според Учителя Петър Дънов някои от важните принципи и закони на Вярата са:

▪ Вярата е „сила, която ръководи човека в неговия път.“

▪ Ако има силна, непоколебима вяра, човек със своята мисъл може всичко да постигне, да победи.

▪ Без вяра не може да се придобие Любовта. Без вяра не може да се придобие Мъдростта. Без вяра не може да се придобие Истината. Без вяра няма растеж. Имаш ли вяра, ще придобиеш търпение…

▪ Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които са явяващи се в резултат от опитите на миналото.

▪ Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален и всичко може да направи….

Повече символни образи и понятия - в книгата.