ДУША

Душата е дъхът на живота, най-дълбоката и съкровена същност на човека, която го свързва с духовното и трансцендентното /което надхвърля границите на човешкото разбиране/. Тя е нашата индивидуалност, съзнание, емоции, помага ни да намерим смисъл в живота и да се свържем с нещо по-голямо от себе си.

Душата е това, което ни прави хора и е източник на човешката съзидателност, любов и състрадание. Всички вярвания и традиции разглеждат феномена Душа като нещо вечно, нематериално, съдържащо персоналната идентичност на човека. В различните култури Душата е символ на жизнената енергия и се свързва с дъха, силата, въздуха или огъня. Тя често е изобразявана като птица, пеперуда или ангел - символи на свобода, безсмъртие и духовност.

Легендите, образността, традиционната обвързаност и определенията на

Душата са обект на много изследвания. Когато се говори за Душата винаги има доста резерви и нюанси във влаганото съдържание. Нейното разбиране не е научно дефинирано и измеримо, понеже излиза извън научните измерения и експерименти.

Разглеждането на душата е свързано с духовните, религиозни и културни традиции. Те предлагат свои тълкувания, като я свързват със същността, идентичността на човека и неговото място в света. Отричането или потвърждаването на душата като факт определя различното отношение към нея в антропологията, антропософията, етиката и религията.

Съществува мнението, че според тракийските вярвания и обичаи човешката Душа е безсмъртна поради вечната връзка между Духа и Душата. Символното й отразяване е толкова разнообразно, колкото са свързаните с нея образи, понятия и вярвания. Основно в общата символика на Душата е Дъхът като жизнен принцип и неговите производни.

Принципът на небесната мощ, жизнената сила и безсмъртието в египетската митология. Той бил общ за мъжете и жените, наричал се е АКХ (или Анх) и се олицетворявал от човек с птича глава Ибис*. БА бил духовен принцип и можел да съществува независимо от физическото тяло. Според египтяните, освен от тези два принципа, човек се състои също от сянката и името си - израз на същността на всеки индивид.

Гърците от Омирово време наричали Душата Психея (или Анима на латински), което означава буквално Дъх. За Питагор Психеята отговаряла на жизнената сила, а чувствителността - на сетивните възприятия. Платон развил паралелизма между частите на Душата и социалните им функции. Римляните, според J. Beaujeu, приемали понятието spiritus (душа), едновременно като „принцип на човешката мисъл“ и „принцип на одухотворените същества“.

В християнската традиция се развил мистическия смисъл на понятието „душа“.

От религиозна гледна точка:

* В Християнството Душата се смята за божествена искра, дадена на човека от Бог. Душата е носител на съзнанието, волята и емоциите. Тя е безсмъртна и след смъртта на тялото се отправя към Рая или Ада, в зависимост от делата на човека през живота му.

*В Исляма Душата (нафс) е сътворена от Бог и е вечна. Тя е свързана с тялото, но не е материална, а след смъртта, душата се връща при Бог.

*В Индуизма Душата (атман) е част от универсалната душа (брахман). Тя преминава през цикли на прераждане (самсара), докато не стигне до освобождаване (мокша).

*Будизма не приема, че Душата е постоянна. Вместо това в тази религия се смята, че тя е поток от съзнание.

К. Г. Юнг (известният психолог и психиатър) казва в труда си „Еон“, че в християнските представи Душата се интерпретира като църквата. Тя (Душата) е жената, която „обгръща мъжа и маже с благовонно масло краката на господаря.... Душата е съвкупност от два противоположни, взаимно допълващи се архетипа – Анима и Анимус. (виж стат. „Анима и Анимус)… Те са първични архетипови образи, преосмислени от опита на предците, които човек носи винаги в себе си…