Дядо Коледа - търговска празнична компилация

  Милиони хора векове наред приемат и живеят с историческата измама за един от най-големите религиозни празници, въведен от християнската църква. Става дума за т.нар. Рождество Христово (Коледа) на 25 декември, което на практика е невъзможно да е рожден ден на нашия Християнски месия. Колкото до образа на Дядо Коледа, той е архетипова съвкупност от легендата за св. Николай Чудотворец с привнесени нордически, холандски, германски и други езически легенди за подобен старец. Подобни митове, образи, легенди и архетипове са поддържани през вековете много преди възникването на християнството. Празнуването на днешната Коледа води началото си от древния Рим. Названието Коледа идва от древните римски Календи. Коледа е производно от древния римски празник – „Ден на раждащото се Слънце“. Той се чествал в края на декември и се намира в граничния период между старата и новата година.

   В митологичен аспект празникът отвежда към древните езически представи за раждането на новото Слънце (както бе споменато) и прехода Живот-СмъртЖивот. Римските чествания започвали в храма на Сатурн, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Мъжете се обличали като жени или навличали животински кожи. По време на този празник, наречен Сатурналии1, храсти бодлива зеленика (вечнозелен храст от семейство маслинови с бели или розови цветове) се окачвали на входните врати, за да предпазват хората от зли сили. Храмовете и сградите също се украсявани с венци от зеленика. Според Уика2, увиването на това растение в кръгова форма увеличавала магическите й сили. Оттук идват днешните коледни венци с червени топчета. Тези венци са кръгли и олицетворяват женските полови органи. Те са свързвани с плодородието и кръговрата на живота. Свещите в комбинация с венците са метафора на фалоса и вагината. Тази комбинация символизира древното пресъздаване на сексуалния акт, извор на плодородието.

   Коледа, под формата, която я празнуваме днес има своите корени най-вече в нордическата и германската традиция. …На много места по света Коледа въобще не се празнува, защото не е празник, или се чества по много по-различен начин и само с използване на определени аспекти на познатите у нас. Съществуват много противоречия и съмнения относно Коледната дата 25 декември или Рождество Христово. Някои от тях са: 

– Селището Назарет, познато от библейските „Исус от Назарет“ или „Исус Назарянина“, не се споменава в никое писание или карта и такъв човек не е съществувал в периода, в който е живял Месията;  селото Назарет е основано след написване на историите от евангелието.

– Не съществува писмено или достоверно свидетелство за рождената дата на Исус;

– 25 декември или денят на зимното слънцестоене са посочвани за рождена дата на редица други божества с подобна митологична съдба, векове преди появата на Исус: Озирис, Хорус, езическия „спасител“ Виришна (1200 г. преди Христос), Буда, Индра, Кришна, Дионис, Зевс, Юпитер, Херкулес, Аполон, Атис, Митра, Один, Зороастър, Тот, Залмоксис (Тракия), Дазбог (на славяните), Кетцалкоатл (Южна Америка), Прометей, Мохамед/Махомет и т.н.

– Раждането на Исус по време на зимното слънцестоене на 25 декември не се приема официално до 4 век от н.е. В тази връзка човек лесно може да се усъмни доколко т.нар. Коледа (Рождество Христово) има връзка с раждането на Спасителя и дали не е по-достоверна връзката с древния езически слънчев култ, който го превръща в християнски празник… Chr. Vanden Bergen казва, че когато се разглежда символиката на Коледния празник, такъв, какъвто е възприет в западните традиции, трябва да се има предвид следното:

– Хората от древността (преди Християнството) приемали празниците не просто като чествания и годишнини, а като осъвременени събития останали от далечни времена;

– Християнството приспособява и украсява предходните старинни традиции към разбиранията на западния човек;

– Християнските празници са точни копия или подбрани подражания на древните езически празници;

– Произходът на Коледа отвежда към началото на Християнството, когато не е съществувала църквата с нейните догми и канони, а се е практикувала само устната традиция… Основните божествени култове, оказали най-голямо влияние върху утвърждаването на Християнската символика и обредни традиции на Коледа са култът към Сибила, Атис и най-вече към персийското божество Митра (бог на непобедимото Слънце, на жизнената енергия и спасението, на природата и плодородието). В култа към това божество (виж стат. „Митра“) изследователите откриват най-много допирни точки – както с религията на Майката на Боговете, така и с Християнството. Митра се явява най-сериозен конкурент във връзка с тържествеността на митологичната си обредност, както и с проповядването на морална чистота и вяра в безсмъртието. За източните поклонници на Митра, той бил богът „гений на небесната светлина“, а митраизмът – „найжизнеутвърждаващата религия“. Както отбелязва Л. Гумилев : „войнствените планинци предпочитали оптимистичната религия на обожествяваната природа, предписваща вярност към Словото, саможертвуванието и любовта към света, пред непонятната за тях философия на мъдреците от Индия и Китай“… В началните години на Християнството раждането на Исус не се чествало (тъй като не се знаела точната дата на неговото раждане), но с течение на времето християните (египетските копти) започнали да почитат 6 януари като дата на Рождество Христово. Така се стига до ІV-ти век, когато този ден става обща традиция за Изтока. Западната църква обаче не признала 6 януари за дата на Рождеството, а възприела деня 25 декември. Защо точно този ден? Датата 25.ХІІ била важна за Римската империя, понеже тогава се чествало рождението на популярното в Рим божество Митра. Също така, на този ден бил роден римският император, считан за прероден бог (император Аурелиан през 275 г.). Коледа е узаконена като официален празник едва през 425 г. от император Теодосий. През 506 г. Коледа става задължителен празник, а през 529 г. импера тор Юстиниян прави зимния празник неработен ден. През 540 г. папа Сикст ІІІ отслужва първата тържествена нощна Коледна меса в параклиса Санта Мария Маджоре, построен във вид на пещера.

   Елхата е най-популярният коледен символ и атрибут, на който всички се радват. Тя била избрана за символен образ на празника, защото съхранява зеленината си, когато всичко останало е под въздействието на зимата и студа. Древните вярвали, че чрез елхата съхраняват слънцето и топлината в себе си, както и че иглолистното крие магическа сила и надежда за прераждане във времето на найголямата зимна тъмнина. Хората приемали, че елхата привлича плодородие и благополучие през идващата Нова година. Вечнозеленото дърво е алегоричен образ на Световното дърво (т.нар. Игдрасил в скандинавската митология). Звездата на върха на коледното дръвче символизира Асгард – светът на боговете и богините, който се намира на върха на Axis Mundi или световната ос. Ако някой гледа към Полярната звезда и се намира на Северния полюс, тя ще бъде точно над главата му. Коледните топки в нордическата (скандинавската) митология представляват самите светове на Игдрасил – от Асгард до Хелхайм. Различните панделки, поставени по клончетата на коледното дърво олицетворяват многоцветните мостчета, свързващи отделните светове. Друидите накичвали дървото и със светла вълна, за която вярвали, че има магическа сила. Другите играчки, които поставяме и днес на елхата са фигурки с форма на висулки, алегория на леда, който обгръща коледното дърво. Спомняме си и недалечното минало, когато поставяхме на елхите си запалени свещички, символизиращи огъня.

   Промяната на Свети Никола в Санта Клаус (Дядо Коледа) станала в началото на XIX век в САЩ. През 1930 година, художникът Fred Mizen създава и поставя облика на Дядо Коледа върху бутилката на Coca-Cola. Рисунка е използвана в печатните реклами и включена в списание “Saturday Evening Post“ през декември същата година. Относно днешния Дядо Коледа, неизменен герой на Коледния празник в Е-Vestnik.bg четем: „Впрочем, дядо Коледа е съвсем скорошна измислица. Не е някаква древна легенда и не е дори на няколко века. Образът на стареца с червени дрехи, с бяла брада и чувал е на около век. Лансиран е най-вече от рекламите на „Кока кола“ от 20-те години насам. За пръв път е нарисуван в този си вид от американски художници в края на XIX век. До 30-те години на XX век у нас са си честитили „Рождество Христово“, а образът на дядо Коледа напълно отсъства от старите картички и традицията…“ „С налагането на християнската религия през 313 г. н.е. рожденият ден на непобедимия Слънчев Бог се слива с деня на Рождество Христово... …Според американците дядо Коледа живее на Северния полюс, според финландците – в Лапландия, според датчаните – в Гренландия. Финландският мит, че дядото живее в Лапландия, също е доста млад – провъзгласен е официално през 1927 г. като част от туристическа кампания в тази страна…“