„Его“ на латински означава „Аз“. В психологията и философията то означава човешкото съзнание, разбирано като способност да приема реалността, начинът, по който човек възприема себе си, чувства и мисли за себе си. Егото е всичко за индивида – самодостатъчност, лична идентичност, самоуважение, самолюбие или показване на достойнствата си. В междуличностните отношения Егото олицетворява човешки характеристики като надценяване, самонадеяност, прекалена гордост, суета и дори арогантност. Когато човек мисли прекалено само за себе си се казва, че „Той има его толкова оглямо, че не може да види реалността.“

     Производни на Егото са думи и понятия като:

– Егоизъм - самолюбие, склонност към прекомерна любов и уважение само към себе си, неглижиране присъствието на другите. Егоизъм е приоритетно фокусиране върху собствените нужди, интереси и желания, често за сметка на другите. При егоизма Егото е основното „Аз“, нашето съзнателно възприемане на себе си.;

– Егоцентризъм – себелюбие, суета, преувеличено възвеличаване на собствената личност; възприемане на света само от своя гледна точка; неспособност да се съобразяваш с другите.

-Егомания – патологичен егоизъм, обсебеност от собствената значимост.

-Еготоизъм – моралът се определя от личния интерес.

-Нарцисизъм – крайна любов към себе си, съчетана с нужда от възхищение и липса  на емпатия.
- Егоистичен хедонизъм – търсене на удоволствие единствено за себе си, без да се съобразяваш с другите….

–Alter Ego (от лат. „Другият Аз“). Човек с Алтер Его означава индивид, на когото е дадено пълно доверие. В психологията Алтер Его-то се приема за втора личност в човека, срещащ се при хора, страдащи от дисоциативно разстройство на идентичността.

     От духовна гледна точка да имаш Его означава да смяташ себе си различен от другите и от Бог. Това се дължи на идентифициране с физическото тяло и впечатленията в различните центрове на неосезаемото тяло. Накратко - Егото води живота ни чрез разбирането, че съществуване ни е ограничено до петте наши сетива, ума, интелекта и в определена степен до идентифицирането с тях.

  Духовната теория твърди също, че истинското ни житейско състояние е идентификация с Душата или Божествения принцип в нас и живота с това съзнание. В зависимост от нивото на Егото си, човек се идентифицира в различна степен със заложения в нас Божествен принцип, т.е. с Душата си. Ако Егото на индивида е голямо, той се идентифицира по-малко със своята Душа, с Божествения принцип в себе си. Обикновеният човек би определил Егото като гордост в себе си. То поражда неговите мисли и грижи за тялото, ума, интелекта, живота, щастието, благосъстоянието, жената и децата си.  

     Според Его-психологията (школа на психоанализата на база идеите на Зигмунд Фройд за структурния модел на психиката) специалистите се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на Eгото, неговото справяне с либидалните, агресивните импулси и адаптацията му към реалността… Капацитетът за разграничение на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят е може би най-важната функция на Eгото, защото е нужна за разбиране с външния свят. Тестването на реалността често е предмет на временно, леко изкривяване или влошаване поради стресови условия. Такова увреждане може да доведе до временни налудничави идеи и/или халюцинации и е основно селективно. Хроничните дефицити предразполагат към други психотични или органични смущения...

  По книгата ми „Символи, мистика и реалност”©2024, 490 стр. с книжка „Кратък Китайски съновник”©,60 стр.

    Повече символни образи и понятия - в книгата.