Проституцията като явление в древността се считaла за свещена и има богато значение. Религиозната проституция имала функцията да се отдаде почит на богинята на Плодовитостта и на живота. Тя била много разпространена в Близкия и Средния Изток.

В началото проституцията съпътствала всички култове към богините Ищар, Афродита или Артемида Ефеска. Възприемала се като израз на себеотрицание и свещена саможертва, отдавана от женското на мъжкото божество в лицето на жреците или на странници и чуждоземци. Целта била момичето или жената да открие своя блянуван любовник, както и своята идентичност в отношението си към почитаното божество. С това се обясняват и древните наименования на проститутките. Древните евреи ги наричали  kedesher /свещени/, а гърците - hierodule /свещени служителки/. 

В Близкия и Средния Изток религиозната проституция можела да се изпълнява и от травестити и ритуално обрязани мъже. 

Свещената проституция се практикувала изключително в храмовете и според древните представи била предназначена най-вече да осигури плодоро­дие на земята и плодовитост при животните. Този вид проституция олицетворявала единението с божеството и в определени случаи -  на участието на проституиращите момичета и жени в енергията на съответен бога или богиня...  

                 Статия от книгата ми "Светът на символите”, ISBN 954-683-193-X, 2003 г.