Прераждане

ПРЕРАЖДАНЕТО – ФИЗИЧЕСКА ПРОМЯНА И НОВО НАЧАЛО

Прераждането е метафизично понятие, свързано с вярата, че след физическата смърт душите се вселяват в друг, следващ живот. Значението на реинкарнациата в символен план се възприема като духовна и физическа промяна, възстановяване или ново начало и съществувание. Различните духовни учения и религии интерпретират по различен начин теориите за реинкарнациата. Прераждането е една от най-отричаните теми в християнския канон, въпреки, че е редно да се запитаме – защо то трябва да се отрича, след като прераждането обяснява Закона за Причината и Следствието и Закона за Равновесието?....

Източните учения проповядват, че безсмъртието е път за постигане на знание на душата. В Будизма и Индуизма се вярва в цикъла на Сансара (виж стат. "Карма" и "Нирвана"). През него душата преживява серия от последователни раждания и смърти, докато не стигне до освобождението "мокша" или "нирвана". Този процес се подчинява на закона на Кармата. Според този закон действията на човека влияят върху неговата следваща инкарнация......

Прераждането, според Учителя Петър Дънов, е концепцията за циклично връщане на душата под различни форми на живот след смъртта. Целта е постигане на духовно съвършенство. Учителят го разглежда като процес на духовно развитие и просветление през последователни реинкарнации...

Известният Рудолф Щайнер /1861-1925 г. - австр. философ и езотерик, основател на антропософията/, също разглежда прераждането като процес на духовно развитие и еволюция. В него душата минава през поредица инкарнации с цел да се развива и усъвършенства. Щайнер подчертава важността на моралните, етичните аспекти и влиянието на кармата върху преживяванията и опита на човека в този процес.

Д-р Майкъл Д. Нютън /амер. психо и хипнотерапевт, езотерик и писател, 1931-2016 г./ първи поставя основните принципи за прераждането, въпреки че душата не се поддава на измервания. Ученият дефинира безсмъртната й същност, като поставя основните принципи за прераждането, които заключава в следното:

1. Душата на всеки починал избира тялото на следващото си прераждане и се вселява в него още докато е в утробата на майката между четвъртия и петия месец от бременността.

2. Всяка душа е безсмъртна и когато се съчетае с мозъка на човека, тя придобива неговите Его и темперамент. В прераждането съществува само душата, не и характера.

3. Паметта на душата е блокирана при прераждането й, но нейните мисловни модели подсъзнателно влияят на действията на човека.

4. Душата минава през много прераждания, като се бор с кармичните си проблеми от миналите животи.

5. Душата при всяко прераждане придобива мъдрост и се усъвършенства след грешките, допуснати в предишното си съществуване. Животът на човека и душата му не са предопределени, а всеки може сам да подреди съдбата си, защото решенията зависят от свободната воля на личността.

Една от концепциите за прераждането в съвременните езотерични школи и учения се основава на идеята, че след физическата смърт човешката душа престоява в астрала, след което отново се преражда на Земята. Тя може да се реинкарнира в друг пол, друга държава, да има цели, стремежи и интереси, съвсем различни от тези в предходното си пребиваване на земята. Въпросът за прераждането на душата е било застъпено в християнството до 553 година сл. Хр., когато църквата спира да признава идеята за прераждането…

Според Д.Тодорова - Кабала: "Душата е безсмъртна. Тя помни всички обиди, любов и болка, но забравя коя е всъщност и каква е целта й. В този аспект на съществуване, душата трябва да познае Божествената си връзка и че е част от едно Велико Цяло. За това е нужно прераждането. Един живот не е достатъчен, за да разберем своите грешки и проява на егоизъм. Реинкарнацията е важна част от нашата еволюция. Основната причина да се връщаме отново на Земята е да осъзнаем нуждата да се обърнем към Онази Висша Сила, която е пълна с хармония и любов."..........