СИМВОЛИ, ХОРОСКОПИ, САМОПОЗНАНИЕ
А Р К А Н И У М / A R C A N I U M

СВЕТЛИНАТА - ИЗРАЗ НА ЖИВОТА И ЕТЕРНИЯ СВЯТ

СВЕТЛИНА*

Светлината като символ се разглежда в повечето случаи като първи аспект на неформалния свят. Тя се съотнася с тъмнината тогава, когато трябва символно да се откроят допълнителни или променливи стойности в определена еволюция. Тъмнината отстъпва пред светлината не само като космическо проявление, но и в смисъл на вътрешно просветление. Тази последователност е добре описана в Библията, в Корана, Ригведа, Будизма, Маздеизма, таоистките текстове и др.      

Универсалната корелативна двойка светлина-тъмнина се открива в опозициите ИН-ЯН, небесни-земни влияния в Китай,  Дева /значи "бог" на индуски/ - Асура /демон, сатана на индуски/ в староиндуските митове, ангели-дяволи в християнството и т.н.  

В древен Египет светлината е символ на чистотата и доброто, поради силата да отблъсква злото. Там бог Сет олицетворявал светлина в мрака, а бог Анубис символизирал животворящата светлина – тази, от която е произлязъл света и тази, която води душите в отвъдното.

В ислямските традиции светлината е преди всичко символ на Божествеността. 

Според Корана Бог е светлината на небето и земята, а неговата светлина свети като лампа в ниша на стена. 

В традиционната космогония /наука за произхода на света/ и в повечето културни традиции светът е разделен на изконно обвързани и редуващи се светлина и тъмнина, като отвъд светлината царува тъмнината и обратно. 

Светлината е израз на оплодителните небесни сили , така както водата най-често е израз на съзидателните земни сили. В множество централноазиатски митове светлината се възприема било като топлина, даряваща живот, било катотоплина, даряваща живот, било като сила, която прониква в утробата на жената /според J.-P. Roux/. 

Jacob Boehme казва, че светлината се ражда от огъня, но той е болезнен, докато тя е приятна, нежна и плодотворна. Същият автор асоциира Божествената Светлина с Венера, която представлява пробуждане на желанието и на осъществената любов, след като човек е изпитал пречистващия ефект на огъня.

Светлината е патристичен символ на небесната мощ и човешките надежди, на етерния свят и вечността. Изрази като „Божествена светлина” или „Духовна светлина” въплащават идеите за просветление и познание, а през първите векове на християнската църква кръщението се наричало "Осветяване" или "Илюминация". 

Светлината и нейното величие като символ е широко застъпена в Библията, където олицетворява живота, щастието и избавлението, дарени от Бога. В Светото писание Законът на Бога е представен като светлина над пътя на хората: „Твоето слово е светилник над нозете ми и виделина над пътеката ми. /Псалми, Пс. 119:105/;    Исус пък им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който ме следва няма да ходи в тъмнината; но ще има светлината на живота” /Евангелие от Йоана, 8:12/. В същото Евангелие св. Йоан приравнява първичната светлина със словото Божие и живота на хората така: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога и Словото бе Бог...... В него бе животът и животът бе светлината на човеците” /1:1 и 4/.

                    По книгата ми"Светът на символите”, ISBN 954-683-193-X, 2003 г.

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ ВСЯКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАЗИ СТАТИЯ В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО ИЛИ С ДРУГА ЦЕЛ  СТАВА САМО СЪС ЗНАНИЕТО, ПИСМЕНОТО СЪГЛАСИЕ ИЛИ ИЗРИЧНОТО ПОЗОВАВАНЕ НА АВТОРА И ИЗДАНИЕТО.  

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg