СИМВОЛИ, ХОРОСКОПИ, САМОПОЗНАНИЕ
А Р К А Н И У М / A R C A N I U M

ВОДАТА – ПРЕЧИСТВАЩА И РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА

ВОДАТА – ОСНОВНА ПРЕЧИСТВАЩА И РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА

Водата има широко и разнопосочно поле на символна интерпретация. Тя е основен и неизменен елемент при сътворението на света,   затова е предмет на всеобщо почитание и алегоризация.   Архетиповия образ на водата отвежда към такива понятия като чистота, святост, плодородие, състрадание, любов и емоции. От дълбока древност хората използвали нейната жизнена и пречистваща сила, възстановяващи, но и разрушителни способности. Водата се свързва с различни митове и култове, в много от които е олицетворявана със съществуващите женски божества. Те били пряко свързани с  Луната, управляваща водните приливи и отливи, с женската сила, с вътрешната влага и раждането. Водата постоянно отвежда към вярванията, че човекът е произ­лязъл от нея, както и към Христос, понеже той, както и "Словото" представлява "Живата Вода".

Символиката на водата /според М. Елиаде - румънски философ, културолог и писател 1907-1986 г./ включва както Смъртта, така и съживяването. Допирът с водата винаги съдържа възраждане: от една страна, защото разлагането е последвано от ново раждане, а от друга страна защото потапянето оплодотворява и умножава потенциала за живот.    На водната космогония отговарят вярванията, че човешкият род е произлязъл от водата. На всемирния потоп или на периодическото потъване на континентите съответства "втората смърт" на душата и посветителската смърт на кръщението.

Разглеждането на водата като безлична и безформена маса представя безкрайни възможности – както за положително тълкуване, така и като заплаха. Нейната символика може да се ограничи в разтълкуване на три основни нива:

-   Като източник на живот.

-   Като средство за Пречистване. Тук се има предвид идеята за всемирния Потоп, символ на огромно изчистване от формите, грешките и греховете на хората. Потопът от своя страна представлява своеобразна, огромна посветителска смъртпреходно реинтегриране, кръщение и ново сътворение по волята на Висш смисъл и Разум /пак според М. Елиаде/.

-   Като център за възстановяване и регенериране. Това водно олицетворение отвежда към Християнското Свето кръщение и до идеята за посвещението /Инициацията/ и новото раждане.

В древноегипетските култове идеята за водата на живота се разкрива в символиката на пречистването, което е схващано не само като външно, но и като посредник на силата на божествената благословия. За египтяните водата е първичното вещество, "което ражда всички живи неща".

В Азия водата се разглежда като "същностна форма на проявлението", източник на живота и елемент от физическото и ду­ховното регенериране. Там тя е символ на таоистката мъдрост, наплодовитосттачистотата и висшата добро­детел. Според китайската символика водата   е ИН и се противопоставя на огъня, въпреки че е свързана с гръмотевицата, която се свързва и с огъня.

Водата символно отговаря на посоката север, на студа и зимното слънцестоене, на бъбреците, на черния цвят и на триграмата K'AN от И Дзин.

В тибетските посвещения /инициации/ използваната за целта вода е израз на желанията и поетите отговорности от посвещавания.

В символен план водата олицетворява мъдростта и духовния живот, предлагани от Бога и отхвърляни от хората. Водата има пречистваща сила, тъй като притежава способността да "изтрива" историята и да поражда но­ви състояния. Светената вода (църковно осветена и смесена със сол) се приема от християнството като най-силното оръжие срещу дявола и неговото присъствие.

Водата е символ и на опозицията Горе-Долу, като:

-Горе е дъждовната вода, чистата, създаваща и пречист­­­ваща течност, символ на живота.

-Долу е морската, солената и горчивата вода, способна да създава нещастие и безредие.

В Корана водата е наричана "благословена вода", която пада от не­бето като божествен знак, а Райските градини са описвани като изпълнени с ручеи и извори с жива вода.

В психоанализата водата е символ на подсъзнателни и несъзнавани енергиинеясни душевни пориви, скрити и непоз­нати мотивации. Когато човек сънува, че лови ри­­ба на брега, там водата е символен образ на не­­о­­съзнатата душевност, с вътрешно съдържание, което рибарят (сънуващия) се опитва да извади на повърхността…(според E. Aeppli)".

Гръцкият историк от VІ в. Прокопий съобщава, че славяните на Балканския полуостров почитат реките и изворите, принасят им жертви и гадаят по тях.  

М. Арнаудов в своите "Студии върху българските обреди и легенди казва, че всяка вода си има свой стопанин-пазител в образа на животно. То може да е жаба, риба, гущер, птица, или най-често голяма змия с получовешка глава и криле. Във водата обитават различни духове, които народната представа вижда в образи на жени, моми и др... Водата е традиционно средство за успех при всяко начинание ("Върви му като по вода"). Известни са Самодивските и Русалските извори, които се посещават през годината с надежда за изцеление – през Русалската неделя (около Петдесетница) или на Спасовден (четиринадесетия ден след Великден). В наши дни все още се практикува търкалянето в роса за здраве по Гергьовден и къпането в реки и извори по Еньовден (лятното слънцестоене на 22 юни).  Водата се осмисля и като преход от света на живите към света на мъртвите, като се вярва, че душата на починалия се отправя към оня свят по вода...

                                       По книгата ми "Светът на Символите",  ISBN 954-683-193-X, 2003 г. 

 

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ ВСЯКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАЗИ СТАТИЯ В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО ИЛИ С ДРУГА ЦЕЛ  СТАВА САМО СЪС ЗНАНИЕТО, ПИСМЕНОТО СЪГЛАСИЕ ИЛИ ИЗРИЧНОТО ПОЗОВАВАНЕ НА АВТОРА И ИЗДАНИЕТО.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg