СИМВОЛИ, ХОРОСКОПИ, САМОПОЗНАНИЕ
А Р К А Н И У М / A R C A N I U M

АДЪТ - ОТКЪСВАНЕ ОТ БОГА

АД*

"Адът е данъкът на Бога за свободата, която е дал на всеки от нас да изберем сами кому да служим. Той е признание, че решенията ни имат значение, което достига пределите на Вечността... Адът представлява откъсване завинаги от Бога, в което хората запазват своята неповторимост в ужасна самота, далече от онова, което действително би ги удовлетворило." (Дж. Сайър)

В древния Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът бил изобразяван във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Адът, заедно с Рая, образува двете основни форми на отвъдния свят, които са непосредствено свързани с митологичните представи за задгробния живот. Темата за него неотклонно присъства в християнските традиции и църковната иконопис, където двойната противоположност "светлина-тъмнина" символизира Небето и Ада. Още Плутарх е описал Преизподнята като място, лишено от слънчева светлина. Така, щом светлината се идентифицира с живота и Бога, то Адът означава липса на живот и на Бог. Той е олицетворение на абсолютното нещастие, на основното лишение и на тайнствените, неизмерими мъчения. Адът е тоталнотоокончателно, необратимо поражение и крах.

В символно-психологически план Пол Диел обяснява ада така: "Всяка функция на психиката е представена чрез персонифициран образ, а вътрепсихическата дейност на сублимация (издигане) или поквара се изразява чрез взаимодействието  на тези значими образи. Съзнанието можем условно да наречем Зевс, хармонията на желанията – Аполон, интуитивното вдъхновение – Атина Палада, отхвърлянето – Хадес и т.н. Основното желание е представено чрез героя, а конфликтната ситуация в психиката се олицетворява от борбата срещу чудовищата на покварата." В тази малко сложна концепция Адът представлява състоянието на психиката, поддала се на чудовищата, увлечена от борбата, било когато се е мъчила да ги вкара в несъзнателното, било когато съзнателно е приела да се идентифицира с тях.

Древните вярвания на египтяни, римляни и гърци в задгробния живот били свързани с идеята за ада. В Египет (в гробницата на Рамзес VІ) адът е изобразен във вид на пещери, пълни с осъдени на вечни мъки. Хадес бил гръцкия бог на мъртвите, но никой не смеел да произнесе неговото име от страх да не предизвика гнева му, затова той получил прякора Плутон (Богатият) – черен хумор или евфемизъм, свързан с богатствата, криещи подземните недра, където се намира царството на мъртвите. Нали в недрата на земята се крият подземните залежи, там покълват семената на растенията, осъществяват се метаморфозите и става преминаването от смъртта към живота. След победата на Олимп над Титаните светът бил разделен между тримата братя, синове на Кронос и Рея: на Зевс се паднало Небето, на Посейдон – Морето, а на Хадес – Подземния свят, Адът или Преизподнята. Както сега и тогава не всички мъртви били равни помежду си, защото за определени избраници, герои и посветени били предвидени Щастливите острови или Елисейските полета…

             Статия от книгата ми "Светът на символите”, ISBN 954-683-193-X, 2003 г. Всички права запазени.

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ ВСЯКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАЗИ СТАТИЯ В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО ИЛИ С ДРУГА ЦЕЛ  СТАВА САМО СЪС ЗНАНИЕТО, ПИСМЕНОТО СЪГЛАСИЕ ИЛИ ИЗРИЧНОТО ПОЗОВАВАНЕ НА АВТОРА И ИЗДАНИЕТО.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg