СИМВОЛИ, ХОРОСКОПИ, САМОПОЗНАНИЕ
А Р К А Н И У М / A R C A N I U M

ИСТИНАТА ЗА БИБЛЕЙСКАТА ЛИЛИТ

БИБЛЕЙСКАТА ЛИЛИТ*

Еврейската Кабала представя Лилит, първата жена на Адам, като един от седем­те демона, представляващ гола жена, чието тяло завършва със змийска опашка. Според юдейския "Зохар" (11, 267 б ) Лилит станала жена на Самаел (или на Сатаната) и майка на демони.

Кабалистичната традиция разглежда Лилит като нечестив образ и първа съпруга на Адам. Тя е създадена по едно и също време с него, преди Ева, но не от реброто му, а също от кал. Веднъж между Адам и Лилит възникнал спор, при кой­­то тя настоявала, че и двамата са равни, понеже произлизат от земна пръст. Лилит не успяла да го убеди, ядосала се, произнесла името на Бога и избягала от мъжа си Адам. В Червено море я застигнали три ангела с послание от Бога, но тя отказала да се върне. Заявила им, че е създадена не да е под властта на някого, а да вреди на семействата и новородените. Тогава Бог наредил тя да бъде захвърлена в бездната, на дъното на океана. Там тя останала постоянно измъчвана от перверзни мисли, намерения и желания. 

В митологичните представи Лилит принадлежи към т.нар "черни богини", а народната етимология свързва името й с еврейското LYL, означаващо "нощ". 

Символният и митологичен смисъл определя Лилит като враг на Ева, която е добра  съпруга. Демоничната първа жена на Адам се определя като причинител на незаконни връзкисемейни раздори, неприятности и пробле­­ми в семейството. Лилит се сравнява с Черната Луна и олицетворява сянката на подсъзнателното, разрушителните чувствени инстинкти и разяждащата, стигаща до крайности ревност.

Европейското Възраждане проявило силен интерес към Кабала и в частност към образа на Лилит като първа жена на Адам. Това станало причина в литературата и изкуствата тя да приеме образа на прекрасна, греховна и опасна изкусителка. Известни са превъпла­щенията й в образа на Савската царица, в романа на Дж. Макдоналд "Лилит", в разказа на Ан. Франс "Дъщерята Лилит" и много др.

 Статия от книгата ми "Светът на символите”, ISBN 954-683-193-X, 2003 г. Всички права запазени.

СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ ВСЯКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАЗИ СТАТИЯ В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО ИЛИ С ДРУГА ЦЕЛ  СТАВА САМО СЪС ЗНАНИЕТО, ПИСМЕНОТО СЪГЛАСИЕ ИЛИ ИЗРИЧНОТО ПОЗОВАВАНЕ НА АВТОРА И ИЗДАНИЕТО.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg