Мартеницата е типично български амулет /вж. стат. ми "Амулет"/, изработен от усукани бял и червен вълнен конец. Според народното вярване мартеницата предпазва от уроки, зли очи и демонични същества. Широката употреба на този "амулет" у нас се обяснява с магическата сила на червения цвят, който има способността да прогонва злите духове и болестите. Червеният вълнен конец е най-разпространен апотропей в народната култура.

Мартеницата се приготвя от стара или чиста (девствена) жена в навечерието на празника баба Марта, като се иска тя да не е докосвала огън. В противен случай тя губи магическата си сила. Мартеницата се вързва на ръцете на децата, поставя се като гердан около шията на момите, окачва се на плодните дръвчета в градината и на новородените домашни животни. По стара традиция тя се носи до появата на първите щъркели и лястовици или до първото кукане на кукувицата. След това се връзва на дърво или се поставя под камък. На другия ден се гледа какво има под камъка – ако е бръмбар или червей се вярва, че през годината ще се плодят едрите домашни животни (крави, коне, биволи). Ако ли пък пъплят мравки и буболечки, се вярвало , че ще се въдят повече агънца и козички.