Какво представляват символите, що е символика и защо днес е толкова модерно да се говори за тях?  

   Западната символна система е определяща и в продължение на векове е формирала общите възгледи за света и вселената. Съвременната западна духовност от средата на XX век сякаш изпада в нихилизъм спрямо собствената си символна обективност и започва активно да търси нови източници на познание. Според статия на в-к "Лос Анджелис Таймс" от 11.01.1970 г.: "Днешното младо поколение е склонно да отхвърля организираното ходене на църква и същевременно се стреми да реализира вярата си в окултизма". Така се стига до Източните мистични школи и науки, които предлагат изход и преориентация в символната система и възприемане на света. 

   Източните учения са насочени предимно към постигане на чисто духовно съвършенство, възвисяване и сливане с божественото начало. Пример за масовото западно увлечение по такова  "извисяване" и пълно откъсване от материалната действителност беше модата на хипи движенията от 70 и 80-те години на XX век. Оттогава съвременните западни философски и окултни възгледи започнаха да се стремят към по-достъпно представяне на духовните принципи и измерения. В тях се прилагат източни идеи   тълкувания, съобразени с познанията, интересите и творческите възможности на всеки човек. Това обяснява взаимозависимостта, общите допирни точки и понятия в Източната и Западната окултни традиции. Символите, като техни изразители, осъществяват връзката между oбективната и субективната даденост и възприятия, между едно или друго ниво на осъзнаване и тълкувание. Те предизвикват субективното тълкуване на техните значения. 

     Съвременните символни интерпретации са обект на актуалните днес New Age езотерични изследвания и обяснения. Те представляват такъв интерес, защото с разкриване смисъла им “ние  се включваме във веригата от фактори и събития межнду миналото, настоящето и бъдещето”(Кр.В.Берген). Символът, най-общо казано, е знаков образ или понятие, който чрез аналогии прави разбираеми определени смислови значения и идеи. Всеки символ има скрит смисъл и идея, които карат човек да ги открие по един или други начин. Той е    "отворен прозорец към друг свят, който позволява да се разбере двойствеността и едновременното присъствие на нещата". 

   Символите се универсално средство за обмен на енергия и информация, чрез които се разкриват недостъпни за рационалния разум истини. За разлика от разума те позволяват "да се проникне в пукнатините между времето,  пространството, миналото и бъдещето"... 

   Човешкото въображение в своето хилядолетно развитие е създало невероятни съчетания от символни реалности, свързани с различни, привидно несъвместими образи и понятия. Те са подражания на своята среда, в които са заложени различни усещания, представи и окултни значения. Символните образи са емоционално и духовно наситени със съдържание. Целта е те да въздействат на въображението, масовото съзнание, тълкуването на света и човешката природа. Например древноегипетските, древногръцки, древноиндийски или древнокитайски митологични образи - богове и многоръки божества, кентаври, пегаси, химери, дракони, костенурки и пр. По-късно те са заменени с философски представи и разсъждения относно живота, същността и ценностната система на хората. Така символните образи стават основа за античната философска, религиозна и окултна мисъл и учения.    

   Към разтълкуване на символите се пристъпва тогава, когато се налага да се обяснят или дефинират необясними на пръв поглед неща, несъвместими с обективната реалност. Тълкуването на едни символи отвежда към други аналогични образи и системи. Резултатите от съпоставянето им ни убеждава в общия произход, единството и зависимостта между различните науки, религии, философски и окултни учения. Прана (на санскритски – дихание, издишване, душа), Ки, Чи или Ци (на японски и китайски) изразяват едно и също символно понятие - Космическата енергия на живота, състояща се от Ян и Ин енергии.    

Понятието Прана изпълва всички живи форми, но сама по себе си тя не е символ на индивидулната душа.

   Материята, с която се занимава съвременната езотерика е съвкупност от именно такива символни образи и традиционни формули. Целта е те да се направят разбираеми и за непосветените, да бъдат преосмислени и духовно осъзнати от хората. Така стигаме и до числата с приложение в Астрология, Нумерология, Кабала, Таро, И Дзин, Руни, Чакри, Янтри, Мандали и т.н. Там те не са просто символни функции, а носители на скрита енергия и част от един общ космически език, който може да бъде разбран, усвоен и приложен от хората, подвластни на всеобщите закони на Вселената. Това е така, защото всичко в света се подчинява на законите за Единството и Хармонията. Земята и Живота са пример за такова единство. То съществува, благодарение на друго - Висше Единство, нейн продукт, от което черпи Универсална енергия за своето развитие. М.Елиаде смята, че повишеният интерес към символната страна на нещата се дължи на няколко основни фактора:

- Преоткриването на окултизма и модата на езотериката;

- Интересът към сравнителната история на религиите;

- Модата на психоанализата, която си служи с такива понятия, като "образ", "символ", "символизъм";

- Изследванията върху така наречената "примитивна менталност";

- Съвременното разбиране, че символите, митовете и легендите принадлежат към духовната субстанция на живота и др.

   Съществуват символика на римското изкуство, на Кабала, Таро, Руни, И Дзин, на Огъня, Дракона, Змията, на Чакри, Янтри, Мандали" и др. Във всички тях известният психиатър К. Г. Юнг открива, че “символите прикриват определени аспекти на реалността. Архетипът от своя страна е символната форма, която функционира  навсякъде, където все още  не съществува съзнателна представа”....

            По книгата ми „Символи, мистика и реалност”©2024 г.